Енциклопения на българския език

самонадеяност

[sɐmonɐˈdɛjɐnost]

самонадеяност значение:

1. (психология) Прекалена, необоснована увереност в собствените сили и възможности.
2. (пряко) Дързост, нахалство в поведението.
Ударение
самонадѐяност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-на-де-я-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самонадеяност

(психология)
  • Неговата самонадеяност му попречи да види реалните опасности в планината.
(пряко)
  • Отговори на критиката с присъщата си самонадеяност.

Антоними на самонадеяност

Как се пише самонадеяност

Пише се с едно н. Наставката е -ост, добавена към основата самонадеян.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + надея се
Произлиза от прилагателното 'самонадеян', образувано от местоимението 'сам' и глагола 'надея се' (надявам се, уповавам се). Буквално: упование единствено в себе си.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глупава самонадеяност
  • младежка самонадеяност
  • граничещ със самонадеяност