самокритичност
[sɐmokriˈtit͡ʃnost]
самокритичност значение:
1. (психология) Способност на личността да анализира и оценява обективно собствените си грешки, недостатъци и поведение.
- Ударение
- самокритѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-кри-тич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на самокритичност
(психология)
- Липсата на самокритичност му попречи да се поучи от провала.
- Тя прояви голяма самокритичност, признавайки вината си пред всички.
Синоними на самокритичност
Антоними на самокритичност
Как се пише самокритичност
Грешни изписвания: самукритичност, самокритичноста, съмокритичност, самокрйтичност, самокритйчност, самокритичнуст
Слято писане като една дума. При членуване се пише с двойно т (самокритичността).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + критичен
Сложна дума, съставена от местоименния корен „сам-“ и съществителното „критичност“ (от гръцки 'kritikos' - способен да съди).
Употреба
Чести словосъчетания:
- здравословна самокритичност
- излишна самокритичност
- чувство за самокритичност
Популярни търсения и запитвания за самокритичност
какво е самокритичност, самокритичност или самукритичност, самокритичност или самокритичноста, самокритичност или съмокритичност, самокритичност или самокрйтичност, самокритичност или самокритйчност, самокритичност или самокритичнуст, самукритичност или самокритичноста, самукритичност или съмокритичност, самукритичност или самокрйтичност, самукритичност или самокритйчност, самукритичност или самокритичнуст, самокритичноста или съмокритичност, самокритичноста или самокрйтичност, самокритичноста или самокритйчност, самокритичноста или самокритичнуст, съмокритичност или самокрйтичност, съмокритичност или самокритйчност, съмокритичност или самокритичнуст, самокрйтичност или самокритйчност, самокрйтичност или самокритичнуст, самокритйчност или самокритичнуст