Енциклопения на българския език

самодоволство

[samodoˈvɔlstvo]
Ударение
самодово̀лство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-до-вол-ство
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Как се пише самодоволство

Думата завършва на -ство, а не на '-ствие' (което е русизъм в този контекст).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + доволен
Сложна дума, съставена от 'само' (сам) и 'доволство' (удоволствие, задоволеност).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тъпо самодоволство
  • изпълнен със самодоволство