Енциклопения на българския език

самозабрава

[samozɐˈbravɐ]

самозабрава значение:

1. (психология) Състояние на пълна погълнатост от някаква дейност или чувство, при което човек престава да мисли за себе си.
2. (неодобрително) Загуба на чувство за мярка, реалност или скромност; възгордяване.
Ударение
самозабра́ва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-за-бра-ва
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самозабрава

(психология)
  • Тя танцуваше до самозабрава.
  • Работиха до самозабрава, за да завършат проекта навреме.
(неодобрително)
  • Властта често води до самозабрава.
  • Неговата арогантност граничеше със самозабрава.

Антоними на самозабрава

Как се пише самозабрава

Думата е сложна, съединителната гласна е -о- (сам-о-забрава).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + забравя
Сложна дума, образувана от основите на местоимението 'сам' и глагола 'забравям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • работя до самозабрава
  • обичам до самозабрава
самозабрава : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник