Енциклопения на българския език

равнодушие

[ravnoˈduʃiɛ]

равнодушие значение:

1. (психология) Липса на интерес, емоция, вълнение или състрадание към нещо или някого; състояние на пълна безучастност.
Ударение
равноду̀шие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рав-но-ду-ши-е
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на равнодушие

(психология)
  • Тя прие новината с пълно равнодушие.
  • Равнодушието на минувачите към пострадалия беше шокиращо.

Как се пише равнодушие

Сложна дума със съединителна гласна о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:равен + душа
Калка (буквален превод по състав) вероятно от латинското *aequanimitas* или гръцки аналог. Съставена от 'равен' (без промяна, гладък) и 'душа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно равнодушие
  • ледено равнодушие
  • престъпно равнодушие