подвиг
[ˈpɔdvik]
подвиг значение:
1. (общо) Важна, героична постъпка, извършена при трудни условия, с която се постига висока цел или се проявява голяма самоотверженост.
2. (преносно) Голямо постижение в труда, науката или изкуството, изискващо много усилия.
- Ударение
- по'двиг
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- под-виг
- Род
- мъжки
- Мн. число
- подвизи
Примери за използване на подвиг
(общо)
- Войниците извършиха безпримерен подвиг на бойното поле.
- Спасяването на давещото се дете беше истински подвиг.
(преносно)
- Написването на този речник е научен подвиг.
- Трудовият му подвиг бе отличен с орден.
Синоними на подвиг
Антоними на подвиг
Как се пише подвиг
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:подвигъ
Думата произлиза от старобългарския глагол 'подвизати сѧ' (движа се, стремя се, старая се). Връзката е с корена 'двиг-' (движение), като първоначалното значение е било свързано с усилие, старание и духовно движение нагоре (аскетизъм), което по-късно се развива в значение за героична постъпка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безпримерен подвиг
- трудов подвиг
- извършвам подвиг
- героичен подвиг