ругатня

[ruɡɐtˈnʲa]

ругатня значение:

1. (пряко) Обидна дума или израз, използвани за нанасяне на оскърбление или изразяване на силен гняв; псувня.

Ударение: ругатня̀
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ру-гат-ня
Род: женски
Мн. число: ругатни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ругатня

(пряко)

От стаята се чуваха силни викове и ругатни.
Той измърмори някаква ругатня под носа си и затръшна вратата.

Синоними на ругатня

псувня, обида, хула, сквернословие

Антоними на ругатня

похвала, комплимент, благословия

Как се пише ругатня

Грешни изписвания: рогатня, ругатниа, ругътня

Думата се пише с у в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, в които гласната е под ударение или е ясна, например ру̀га (архаично).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:ругати

Произлиза от старобългарския глагол 'ругати се' (подигравам се, хуля). Коренът има общославянски произход и е свързан със значения за разкъсване, чупене и впоследствие — нанасяне на словесна вреда.

Употреба

Чести словосъчетания:

изсипвам ругатни
каруцарска ругатня
солена ругатня