Енциклопения на българския език

ронене

[ˈrɔnɛnɛ]

ронене значение:

1. (селско стопанство/кулинария) Отделяне на зърна (царевица, слънчоглед и др.) от кочана или питата.
2. (физическо) Падане на малки частици от нещо, рушене на повърхностен слой.
3. (поетично/емоции) Проливане на сълзи (употребява се в израза 'ронене на сълзи').
Ударение
ро̀нене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ро-не-не
Род
среден
Мн. число
ронения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ронене

(селско стопанство/кулинария)
  • Есента започваше масовото ронене на царевица на село.
  • Машината за ронене спестява много ръчен труд.
(физическо)
  • Влагата причини ронене на мазилката.
  • Наблюдаваше се ронене на скалната маса.
(поетично/емоции)
  • Стига с това безсмислено ронене на сълзи.

Антоними на ронене

Как се пише ронене

Грешни изписвания: рунне, роненне, рунене
Пише се с о. Завършва на -не с едно 'н', тъй като е отглаголно съществително, а не прилагателно.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:roniti
От глагола 'роня'. Произлиза от праславянския корен *roniti (изпускам, лея, сипя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ронене на сълзи
  • ронене на царевица
  • ронене на мазилка