Енциклопения на българския език

леене

[ˈlɛɛnɛ]

леене значение:

1. (техника) Технологичен процес за изработване на изделия, при който разтопен материал (метал, пластмаса и др.) се излива в калъп, за да придобие формата му след втвърдяване.
2. (пряко) Действието по изсипване или течене на течност в голямо количество.
Ударение
лѐене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ле-е-не
Род
среден
Мн. число
леения (рядко)
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на леене

(техника)
  • Заводът е специализиран в леене на чугун и стомана.
  • Художественото леене на камбани изисква голямо майсторство.
(пряко)
  • Дъждовете продължиха с непрестанно леене на вода от небето.
  • Внимавай с това леене на масло, да не препълниш двигателя.

Как се пише леене

Грешни изписвания: леяне, лейене
Думата се пише с двойно е. Първото е част от корена, а второто е част от наставката за образуване на отглаголни съществителни (-ене).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лиѧти
Произлиза от праславянския корен *lijati (лея), който е свързан с действието за изсипване на течност. Думата е отглаголно съществително име от глагола 'лея'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леене на куршум
  • стоманено леене
  • прецизно леене
Фразеологизми:
  • леене на мозък

Популярни търсения и запитвания за леене