Енциклопения на българския език

белене

[ˈbɛlɛnɛ]

белене значение:

1. (общо) Действието по глагола 'беля'; премахване на горния слой, кожата, кората или обвивката на нещо.
Ударение
бѐлене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-ле-не
Род
среден
Мн. число
беления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на белене

(общо)
  • Беленето на картофи е досадна домакинска работа.
  • След слънчевото изгаряне започна интензивно белене на кожата.

Синоними на белене

Как се пише белене

Грешни изписвания: беле не
Като отглаголно съществително се пише с окончание -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:беля
Отглаголно съществително от глагола 'беля', който произлиза от старославянския корен за 'бял' (бѣлъ) – правя нещо бяло/чисто чрез премахване на кората.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • белене на картофи
  • белене на кожа

Популярни търсения и запитвания за белене