Енциклопения на българския език

рушене

[ruˈʃɛnɛ]

рушене значение:

1. (общо) Процес на унищожаване на целостта на нещо; събаряне, разрушаване или разваляне.
2. (преносно) Подкопаване на авторитет, здраве или установени порядки.
Ударение
рушѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ру-ше-не
Род
среден
Мн. число
рушения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рушене

(общо)
  • Незаконното рушене на паметници на културата е престъпление.
  • Ерозията води до бавно рушене на бреговата ивица.
(преносно)
  • Постоянният стрес води до рушене на здравето.

Как се пише рушене

Грешни изписвания: рошене, рушенйе
Пише се с у в корена. Окончанието е -ене, характерно за отглаголни съществителни от глаголи от II спрежение (руша).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:роушити
Произлиза от праславянската форма *rušiti (разрушавам, събарям). Сродна с думи в други славянски езици със значение на преобръщане, копаене или разваляне.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рушене на доверието
  • активно рушене