Енциклопения на българския език

риторичен

[ritoriˈt͡ʃɛn]

риторичен значение:

1. (Езикознание) Който се отнася до риториката (науката за красноречието) или е свойствен за нея.
2. (Преносно) Който е изпълнен с пресилен патос, гръмки фрази и външен блясък, но често лишен от дълбоко съдържание.
Ударение
риторѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ри-то-ри-чен
Род
мъжки
Мн. число
риторични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на риторичен

(Езикознание)
  • Той използва сложен риторичен похват, за да убеди публиката.
  • Риторично майсторство.
(Преносно)
  • Речта му беше твърде риторична и театрална.
  • Риторичен стил на писане.

Антоними на риторичен

Как се пише риторичен

Думата има дублетна форма реторичен, която често се препоръчва като по-правилна от етимологична гледна точка, но риторичен е допустима и широко разпространена в практиката.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:rhētorikē
От старогръцки 'rhētorikē' (изкуство на красноречието). В българския език думата има дублетна форма 'реторичен', която е по-близка до оригиналното произношение, но 'риторичен' е навлязла вероятно под руско влияние или стара традиция.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • риторичен въпрос
  • риторичен похват
  • риторичен стил
Фразеологизми:
  • риторичен въпрос