Енциклопения на българския език

реторичен

[rɛtoˈrit͡ʃɛn]

реторичен значение:

1. (лингвистика) Който се отнася до реториката (изкуството на красноречието) или до нейните правила и похвати.
2. (преносно) За въпрос: който се задава не за да се получи отговор, а за да се подчертае твърдение или да се постигне ефект.
3. (преносно) Който е прекалено приповдигнат, надут, неестествен или кухо звучащ.
Ударение
ретори'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ре-то-ри-чен
Род
мъжки
Мн. число
реторични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реторичен

(лингвистика)
  • В своята реч той използва умел реторичен похват, за да спечели публиката.
(преносно)
  • Това беше реторичен въпрос и никой не очакваше някой да се обади.
(преносно)
  • Тонът му беше излишно реторичен и театрален за такъв сериозен момент.

Антоними на реторичен

Как се пише реторичен

Грешни изписвания: риторичен, ретуричен, реторйчен
Дублетна форма. В съвременния книжовен език се допускат и двете форми: реторичен и риторичен, като първата следва по-близо корена 'ретор', а втората е традиционно наложила се под руско влияние (ритор).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:rhētorikós
От старогръцки ῥητορικός (rhētorikós), произлизащо от ῥήτωρ (rhētōr) – говорител, оратор. В българския език влиза чрез международна лексика.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • реторичен въпрос
  • реторичен стил
  • реторично майсторство
реторичен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник