Енциклопения на българския език

естествен

[ɛsˈtɛstvɛn]

естествен значение:

1. (пряко) Който се отнася до природата или е създаден от нея; който не е изкуствен.
2. (поведение) Който е непринуден, искрен и без преструвки.
3. (логика) Който е закономерен, нормален и очакван при дадените обстоятелства.
Ударение
естѐствен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ес-тест-вен
Род
мъжки
Мн. число
естествени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на естествен

(пряко)
  • Този сок е от естествени съставки.
  • Естествената красота на планината.
(поведение)
  • Държа се много естествено пред камерата.
  • Естествена усмивка.
(логика)
  • Това беше естествен завършек на тяхната връзка.
  • Смъртта е естествен край на живота.

Как се пише естествен

Грешни изписвания: естествън, истествен
Думата се пише с двойно н само в м.р. ед.ч. при членуване (естествения, естественият). В основна форма се пише с едно н.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:естество
Произлиза от съществителното 'естество' (природа, същност), което е калка на гръцкото 'ousia'. Коренът е свързан с глагола 'есмь' (съм).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • естествен интелект
  • естествен подбор
  • естествени науки
  • естествен прираст
естествен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник