красноречив

[krɐsnorɛˈt͡ʃif]

красноречив значение:

1. (пряко) Който умее да говори хубаво, убедително и въздействащо; сладкодумен.

2. (преносно) Който изразява нещо много ясно, недвусмислено или убедително (за факт, поглед, жест).

Ударение: красноречѝв
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: крас-но-ре-чив
Род: мъжки
Мн. число: красноречиви

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на красноречив

(пряко)

Той беше изключително красноречив оратор и завладяваше публиката веднага.

(преносно)

Мълчанието ѝ беше по-красноречиво от всякакви думи.
Фактите са красноречиви и не се нуждаят от коментар.

Синоними на красноречив

сладкодумен, убедителен, риторичен, гладкодумен, изразителен, показателен, значителен

Антоними на красноречив

неразговорлив, мълчалив, невнятен, неясен, двусмислен

Как се пише красноречив

Грешни изписвания: красноречиф, кръсноречив, краснуречив, красноречйв

Сложна дума със съединителна гласна 'о'. Пише се с 'а' в корена 'крас-' (от красен).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:красен + реч

Сложна дума, образувана от старобългарското 'красьнъ' (красив) и 'рѣчь' (говор, слово). Вероятно калка (буквален превод) от гръцката 'rhētorikos' или латинската 'eloquens'.

Употреба

Чести словосъчетания:

красноречив пример
красноречив поглед
красноречив факт

красноречив