реформатор

[rɛforˈmatɔr]

реформатор значение:

1. (политика) Лице, което извършва, подкрепя или инициира промени (реформи) в обществения, политическия или религиозния живот с цел подобряване, без да се променя изцяло строят.

2. (религия) Деец на Реформацията – религиозното движение през XVI век в Западна Европа.

Ударение: реформа̀тор
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ре-фор-ма-тор
Род: мъжки
Мн. число: реформатори

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реформатор

(политика)

Той остана в историята като велик реформатор на съдебната система.
Партията на реформаторите спечели изборите.

(религия)

Мартин Лутер е един от най-известните реформатори в християнската история.

Синоними на реформатор

преобразовател, обновител, новатор

Антоними на реформатор

консерватор, реакционер

Как се пише реформатор

Грешни изписвания: риформатор, реворматор, рефурматор, реформътор, реформатур

Думата се пише с е в първата сричка, тъй като произлиза от представката re-.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:reformator

Заета в българския език чрез руски или западно-европейски езици (френски reformateur, немски Reformator). Произлиза от латинския глагол reformare (преобразувам).

Употреба

Чести словосъчетания:

социален реформатор
политически реформатор
радикален реформатор

реформатор