обновител
[obnoˈvitɛɫ]
обновител значение:
1. (общо) Човек, който възобновява, реставрира или придава нов вид на нещо.
2. (преносно/обществено) Личност, която внася реформи, нови идеи и прогрес в дадена сфера.
- Ударение
- обновѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-но-ви-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обновители
Примери за използване на обновител
(общо)
- Архитектът е известен като обновител на стари възрожденски къщи.
(преносно/обществено)
- Считат го за обновител на съвременната българска поезия.
Синоними на обновител
Антоними на обновител
Как се пише обновител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обновя
От глагола 'обновя' (правя нов) + суфикс '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовен обновител
- велик обновител