Енциклопения на българския език

консерватор

[kɔnsɛrˈvatɔr]

консерватор значение:

1. (политика) Привърженик на консерватизма; член на консервативна партия, който поддържа запазването на установените традиции, социален ред и институции.
2. (преносно) Човек със закостенели разбирания, който не обича нововъведенията и промените в бита или мисленето.
Ударение
консерва̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кон-сер-ва-тор
Род
мъжки
Мн. число
консерватори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на консерватор

(политика)
  • Консерваторите спечелиха мнозинство в парламента.
  • Той е убеден консерватор и се противопоставя на резките реформи.
(преносно)
  • В музикалните си вкусове той си остава консерватор.

Антоними на консерватор

Как се пише консерватор

Думата се пише с 'о' в първата сричка и 'е' във втората (от корена серв-). Окончанието за деятел е -тор, а не '-тар'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:conservator
От латинското 'conservator' (пазител, съхранител), произлизащо от глагола 'conservare' (запазвам). В политическия смисъл навлиза през западноевропейските езици (френски/английски) през 19-ти век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • умерен консерватор
  • краен консерватор