Енциклопения на българския език

резониране

[rɛzoˈnirɐnɛ]

резониране значение:

1. (физика/акустика) Явление, при което тяло или система започва да трепти с увеличена амплитуда под въздействието на външни трептения със същата честота.
2. (преносно) Съвпадане на мисли, чувства или нагласи; получаване на отклик или разбиране.
Ударение
резонѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-зо-ни-ра-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резониране

(физика/акустика)
  • Резонирането на моста при преминаването на войската е класически пример в физиката.
(преносно)
  • Идеите на оратора срещнаха силно резониране сред публиката.
  • Липсата на резониране между двамата партньори доведе до раздяла.

Антоними на резониране

Как се пише резониране

Думата се пише с 'е' в първата сричка и 'о' във втората (резо-), следвайки латинския корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:resonare
От латински 'resonare' (звуча в отговор, ехтя), през западноевропейски езици (френски résonner).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • емоционално резониране
  • акустично резониране