Енциклопения на българския език

планиране

[plaˈniranɛ]

планиране значение:

1. (управление) Дейност по съставяне на планове; разработване на последователност от действия за постигане на определена цел в бъдеще.
Ударение
планѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пла-ни-ра-не
Род
среден
Мн. число
планирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на планиране

(управление)
  • Стратегическото планиране е ключово за успеха на компанията.
  • Семейното планиране помага на двойките да решат кога да имат деца.

Синоними на планиране

Антоними на планиране

Как се пише планиране

Грешни изписвания: планиръне, плъниране, планйране
Думата се пише с и (планиране), съгласно наставката -иране за чуждици.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:planus
Чрез западноевропейски езици (немски *planieren*, френски *planifier*) и руски. В основата е латинското *planus* (равен, плосък), откъдето произлиза идеята за 'план' като чертеж върху плоскост, а по-късно и като замисъл.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бюджетно планиране
  • семейно планиране
  • градоустройствено планиране
  • дългосрочно планиране