блуждаене
[bɫuʒˈdaɛnɛ]
блуждаене значение:
1. (пряко) Движение без определена посока или цел; скитане.
2. (физика) Хаотично движение на частици или сигнали (напр. Брауново движение, блуждаещи токове).
3. (преносно) Липса на концентрация; отплесване на мисълта или погледа.
- Ударение
- блужда̀ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- блуж-да-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- блуждаения
Примери за използване на блуждаене
(пряко)
- След дълго блуждаене в гората, те най-сетне намериха пътеката.
(физика)
- Случайното блуждаене на молекулите е основен принцип в термодинамиката.
(преносно)
- Блуждаенето на погледа му издаваше липса на интерес.
Синоними на блуждаене
Антоними на блуждаене
Как се пише блуждаене
Пише се с ж (блуждая), а не с жд в корена на съществителното, освен ако не е в спрегната форма, но тук звукът е запазен. Окончанието е -ене.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блудити
Отглаголно съществително от 'блуждая'. Коренът е свързан със старобългарската дума 'блѫдъ' (грешка, заблуда).
Употреба
Чести словосъчетания:
- случайно блуждаене
- блуждаене на ума
- блуждаене на погледа