Енциклопения на българския език

кръжене

[krɐˈʒɛnɛ]

кръжене значение:

1. (пряко) Действието по глагола кръжа; движение по кръгова или спираловидна траектория, обикновено във въздуха или около обект.
Ударение
кръжѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кръ-же-не
Род
среден
Мн. число
кръжения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кръжене

(пряко)
  • Наблюдавахме продължителното кръжене на орела над плячката.
  • Кръженето на самолета над летището продължи половин час поради мъглата.

Синоними на кръжене

Антоними на кръжене

Как се пише кръжене

Грешни изписвания: кражене, кръженйе
Думата се пише с ъ в корена (проверка с кръг) и завършва на като отглаголно съществително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крѫгъ
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'кръжа' (движа се в кръг), който произлиза от съществителното 'кръг'. Коренът е със старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безцелно кръжене
  • монотонно кръжене
  • кръжене на птици