разтуряне
[rɐsˈturʲɐnɛ]
разтуряне значение:
1. (общо) Действието по разваляне, разрушаване или разглобяване на нещо построено или подредено.
2. (преносно) Прекратяване на съществуването на организация, съюз, договорка или семейство.
- Ударение
- разту̀ряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-ту-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разтуряния
Примери за използване на разтуряне
(общо)
- Разтурянето на старата къща отне цяла седмица.
- Започнаха разтуряне на барикадите след края на протеста.
(преносно)
- Новината за разтурянето на годежа изненада всички.
- Парламентът гласува за разтуряне на комисията.
Синоними на разтуряне
Антоними на разтуряне
Как се пише разтуряне
Представката е раз-, тъй като коренът започва със звучна съгласна или гласна, но в случая следва правилото за морфологичен строеж. Въпреки че 'т' е беззвучна, в българския език представката 'раз-' се запазва (за разлика от озвучаването/обеззвучаването при изговор).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:турям
Произлиза от глагола 'разтурям', който е образуван от префикса 'раз-' (означаващ разделяне, премахване) и корена 'турям' (слагам, поставям). Исторически свързано с идеята за премахване на нещо, което е било поставено или изградено.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разтуряне на брак
- разтуряне на магия
- разтуряне на седянката