Енциклопения на българския език

учредяване

[ut͡ʃrɛˈdʲavɐnɛ]

учредяване значение:

1. (администрация/право) Процесът на създаване, основаване или откриване на организация, институция, дружество или награда.
2. (право) Правен акт, с който се създава вещно право (напр. право на строеж, ипотека).
Ударение
учредя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
уч-ре-дя-ва-не
Род
среден
Мн. число
учредявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на учредяване

(администрация/право)
  • Учредяването на новата политическа партия премина при голям интерес.
  • Предстои учредяване на стипендия за талантливи ученици.
(право)
  • Учредяване на право на ползване върху недвижим имот.

Антоними на учредяване

Как се пише учредяване

Пише се с у в началото (представка у-). Съдържа променливо я, което в тази позиция се запазва.

Етимология

Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:учредить
От глагола 'учредя', който е заемка от руски (учредить), калка на латинското 'instituere' или 'constituere'. Коренът е свързан със старобългарското 'редъ' (ред, порядък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • учредяване на дружество
  • учредяване на награда
  • събрание за учредяване