Енциклопения на българския език

разсипничество

[rɐˈsipnit͡ʃɛstvo]

разсипничество значение:

1. (пряко) Поведение или навик на човек да харчи неразумно, да пилее средства, имущество или ресурси без мярка.
Ударение
разсѝпничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-сип-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
разсипничества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разсипничество

(пряко)
  • Неговото пословично разсипничество доведе фамилията до фалит.
  • Във времена на криза подобно държавно разсипничество е недопустимо.

Синоними на разсипничество

Антоними на разсипничество

Как се пише разсипничество

Думата се пише с з и с (представка раз- и корен сип). Не се пише с двойно 'н', тъй като наставката е -ество, а не -ничество (макар да изглежда така, морфологично е разсип-ник-ество с палатализация).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разсипник
Произлиза от съществителното 'разсипник' (човек, който пилее) + наставката за абстрактни съществителни '-ество'. Коренът е свързан с глагола 'сипя' (пръскам, разпилявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • финансово разсипничество
  • държавно разсипничество
  • обвинявам в разсипничество
разсипничество : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник