разхищение

[rasxiˈʃtɛniɛ]

разхищение значение:

1. (Икономика/Право) Незаконно присвояване или кражба на чуждо (обикновено обществено) имущество.

2. (Общо) Неразумно, безполезно харчене или пилеене на ресурси.

Ударение: разхищѐние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: раз-хи-ще-ни-е
Род: среден
Мн. число: разхищения

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разхищение

(Икономика/Право)

Той бе осъден за длъжностно разхищение на средства.
Разхищението на държавна собственост е престъпление.

(Общо)

Това е абсолютно разхищение на време и енергия.
Разхищението на храна е глобален проблем.

Синоними на разхищение

присвояване, злоупотреба, кражба, пилеене, прахосване, разсипия

Антоними на разхищение

пестеливост, икономия

Как се пише разхищение

Грешни изписвания: расхищение, разхиштение, ръзхищение, разхйщение, разхищенйе

Представката е раз- (пише се със з пред беззвучната х по морфологичен принцип, макар да се обеззвучава при изговор). Съдържа щ.

Етимология

Произход:Руски/Старобългарски

Оригинална дума:хитити

Вероятно влияние от руски ('расхищение'), но с корени в старобългарския глагол 'хытити' (грабя, отвличам). Свързано е с думата 'хищник'. Означава буквално разграбване.

Употреба

Чести словосъчетания:

длъжностно разхищение
разхищение на средства
разхищение на време

разхищение