Енциклопения на българския език

прахосничество

[prɐˈxɔsnit͡ʃɛstvo]

прахосничество значение:

1. (пряко) Неразумно и безцелно харчене на пари, материални средства или ресурси.
2. (преносно) Непълноценно използване на нематериални ресурси (време, талант, енергия).
Ударение
прахо̀сничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пра-хос-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прахосничество

(пряко)
  • Неговото пословично прахосничество доведе семейството до фалит.
(преносно)
  • Това е чиста проба прахосничество на време.

Синоними на прахосничество

Антоними на прахосничество

Как се пише прахосничество

Наставката е -ество (за абстрактни съществителни), добавена към основата на прахосник.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:прах
От съществителното 'прахосник' (човек, който превръща имота си в 'прах', т.е. го унищожава/харчи). Корен 'прах' + глаголна наставка '-освам' -> 'прахосвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безразсъдно прахосничество
  • държавно прахосничество
прахосничество : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник