Енциклопения на българския език

скъперничество

[skɐˈpɛrnit͡ʃɛstvo]

скъперничество значение:

1. (пряко) Качество или поведение на човек, който избягва да харчи пари, дори когато е необходимо; прекалена пестеливост.
Ударение
скъпѐрничество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скъ-пер-ни-че-ство
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скъперничество

(пряко)
  • Неговото скъперничество стана пословично в квартала.
  • Скъперничеството му попречи да се наслади на почивката.

Синоними на скъперничество

Антоними на скъперничество

Как се пише скъперничество

Коренната гласна е ъ (от 'скъп'), а не 'а'. Наставката е -ество, типична за абстрактни съществителни.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:скъп
Производна дума от корена 'скъп'. Развитието е: скъп -> скъпен -> скъперник -> скъперничество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болезнено скъперничество
  • проявявам скъперничество
скъперничество : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник