Енциклопения на българския език

съюз

[sɐˈjus]

съюз значение:

1. (политика / общество) Обединение на държави, организации или лица за постигане на общи цели.
2. (граматика) Част на речта, която свързва думи в изречението или цели изречения (напр. и, но, или, че).
Ударение
съю̀з
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-юз
Род
мъжки
Мн. число
съюзи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съюз

(политика / общество)
  • Европейският съюз е икономическо и политическо обединение.
  • Сключиха брачен съюз.
(граматика)
  • Съюзът 'и' свързва еднородни части.
  • Подчинителни и съчинителни съюзи.

Антоними на съюз

Как се пише съюз

Грешни изписвания: саюз, суюз
Пише се с ъ в първата сричка. Буквата ю следва гласна, затова се произнася като 'йу'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съѫзъ
От старобългарското *съѫзъ, съставено от представката съ- (с, заедно) и корена ѫзъ (връзка, възел). Сродно с думата 'възел' и 'уза'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Европейски съюз
  • Съветски съюз
  • творчески съюз
  • брачен съюз
  • съчинителен съюз

Популярни търсения и запитвания за съюз

съюз : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник