Енциклопения на българския език

взрив

[vzrif]
Ударение
взрѝв
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
взрив
Род
мъжки
Мн. число
взривове
Докладвай грешка в описанието

Как се пише взрив

Грешни изписвания: зрив, взриф, взрйв
При проверка на правописа на звучната съгласна 'в' в края на думата, се търси форма, където тя е пред гласна: взривове.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:взрыв
Заета от руски език (взрыв), свързана с глагола 'взрывать' (късам, разкъсвам, копая).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • атомен взрив
  • контролиран взрив
  • взрив от негодувание