отказ

[ˈɔtkɐs]

отказ значение:

1. (общо) Отрицателен отговор на молба, покана, предложение или искане.

2. (техника) Спиране на функционирането на механизъм, машина или система поради повреди.

3. (право) Официално писмено или устно изявление, с което лице се отказва от свое право или длъжност.

Ударение: о̀тказ
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: от-каз
Род: мъжки
Мн. число: откази

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отказ

(общо)

Получих категоричен отказ на молбата си за отпуск.
Не приемам отказ, трябва да дойдеш с нас.

(техника)

Двигателят направи отказ по време на излитане.
Системният отказ доведе до загуба на данни.

(право)

Той подписа отказ от наследство.
Депутатът подаде отказ от имунитета си.

Синоними на отказ

неотзивчивост, отхвърляне, несьгласие, повреда, авария, дефект, абдикация, напускане

Антоними на отказ

съгласие, приемане, одобрение, изправност

Как се пише отказ

Грешни изписвания: откъз, откас, утказ

Думата се пише с з в края, въпреки че при изговор се чува с поради обеззвучаването на звучните съгласни в края на думата. Проверката се прави чрез формата за множествено число или членуване: откази, отказът.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:отъказати

Произлиза от глагола 'откажа' (от + кажа). В старобългарския и славянските езици коренът се свързва с акта на говорене, като представката 'от-' придава значение на отделяне или отрицание.

Употреба

Чести словосъчетания:

категоричен отказ
писмен отказ
отказ от права
сърдечен отказ