развръзка
[rɐzˈvrɤskɐ]
развръзка значение:
1. (литература) Завършващата част на литературно произведение или пиеса, в която се разрешава конфликтът и се изяснява съдбата на героите.
2. (пряко/преносно) Краен изход, разрешение на сложна ситуация или заплетени обстоятелства.
- Ударение
- разврѝзка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-връз-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- развръзки
Примери за използване на развръзка
(литература)
- Драмата имаше неочаквана и трагична развръзка.
- В развръзката на романа всички тайни излязоха наяве.
(пряко/преносно)
- Чакаме развръзката на политическия скандал.
- Развръзката на събитията настъпи бързо.
Антоними на развръзка
Как се пише развръзка
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:раз- + връзвам
От глагола 'развързвам'. Калка на френското 'dénouement' (отвързване), използвано в драматургията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неочаквана развръзка
- щастлива развръзка
- трагична развръзка