разочароване
[rɐzot͡ʃɐˈrɔvɐnɛ]
разочароване значение:
1. (психология) Активният процес на лишаване на някого от илюзии, надежди или вяра в нещо; действие, което предизвиква чувство на неудовлетворение.
2. (състояние) Самото преживяване на загуба на очаквания (често се използва синонимно с 'разочарование').
- Ударение
- разочаро̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зо-ча-ро-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разочарования (често се ползва формата на резултативното същ.)
- Възвратна форма
- разочароване се
Примери за използване на разочароване
(психология)
- Постоянното разочароване на избирателите доведе до ниска активност.
- Тя се страхуваше от ново разочароване на родителите си.
(състояние)
- След разочароването идва реализмът.
Синоними на разочароване
Антоними на разочароване
Как се пише разочароване
Пише се с о в наставката -ова- (от глагола разочаровам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чар
От глагола 'разочаровам', който е антоним на 'очаровам' (от 'чар'). Представката 'раз-' указва отмяна или премахване на действието (демагьосване).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко разочароване
- горчиво разочароване
Популярни търсения и запитвания за разочароване
какво е разочароване, разочароване или разочаруване, разочароване или ръзочароване, разочароване или разучароване, разочароване или разочъроване, разочароване или разочаровъне, разочаруване или ръзочароване, разочаруване или разучароване, разочаруване или разочъроване, разочаруване или разочаровъне, ръзочароване или разучароване, ръзочароване или разочъроване, ръзочароване или разочаровъне, разучароване или разочъроване, разучароване или разочаровъне, разочъроване или разочаровъне