обезверяване

[obɛzvɛˈrʲavɐnɛ]

обезверяване значение:

1. (пряко) Процес на загуба на вяра, надежда или доверие в нещо или някого; изпадане в състояние на безнадеждност.

Ударение: обезверя̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-без-ве-ря-ва-не
Род: среден
Мн. число: обезверявания
Вид: несвършен

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезверяване

(пряко)

Продължителната криза доведе до пълно обезверяване на населението.
Обезверяването сред младите хора е тревожен социален симптом.

Синоними на обезверяване

отчаяние, безнадеждност, разочарование, деморализация

Антоними на обезверяване

въодушевление, надежда, вяра

Как се пише обезверяване

Грешни изписвания: обеверяване, обезвиряване, убезверяване, обезверявъне

Пише се с 'я' след 'р' (променливо я), тъй като ударението пада върху гласната и е пред твърда сричка в основната глаголна форма, но тук следва правилото за запазване на корена.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:вяра

Образувано от префикс 'о-', корен 'безвер-' (липса на вяра) и суфикс за отглаголно съществително '-ане'.

Употреба

Чести словосъчетания:

масово обезверяване
политическо обезверяване
чувство на обезверяване

обезверяване