очароване
[ot͡ʃɐˈrɔvɐnɛ]
очароване значение:
1. (пряко) Процесът или действието на пленяване, възхищаване на някого; омагьосване.
- Ударение
- очаро̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ча-ро-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- очарования
- Преходност
- преходен
Примери за използване на очароване
(пряко)
- Целта на представлението беше пълното очароване на публиката.
- Тя разчиташе на своето умение за очароване на събеседника.
Синоними на очароване
Антоними на очароване
Как се пише очароване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чар
От глагола 'очаровам', производен на съществителното 'чар' (магия, привлекателност). Сродно с общославянски корени за магия.