Енциклопения на българския език

вдъхновяване

[vdɐxnoˈvjavɐnɛ]

вдъхновяване значение:

1. (психология) Процесът на пораждане на ентусиазъм, творчески подем и желание за действие у някого.
Ударение
вдъхновя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вдъх-но-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
вдъхновявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вдъхновяване

(психология)
  • Вдъхновяването на младите хора да се занимават с наука е трудна задача.
  • Ролята на учителя е не само преподаване, а и постоянно вдъхновяване на учениците.

Синоними на вдъхновяване

Антоними на вдъхновяване

Как се пише вдъхновяване

Пише се с ъ в първата сричка (от корена дъх) и с променливо я, което пред мека сричка се запазва.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вдъхновявам
Отлагателно съществително име, образувано от глагола 'вдъхновявам'. Коренът е 'дух' с представка 'в-' (внасям дух).