Енциклопения на българския език

размирица

[rɐzˈmirit͡sɐ]

размирица значение:

1. (пряко) Нарушаване на обществения ред; бунт, вълнение или смут сред населението, обикновено съпроводено с насилие или масови протести.
2. (преносно) Силно безпокойство, неразбория или конфликт в отношенията между хора.
Ударение
разми́рица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-ми-ри-ца
Род
женски
Мн. число
размирици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на размирица

(пряко)
  • Полицията успя да потуши размирицата в центъра на града.
  • В страната избухнаха размирици поради икономическата криза.
(преносно)
  • Думите му всяха размирица в душата ѝ.

Антоними на размирица

Как се пише размирица

Думата се пише с а в първата сричка (представката е раз-) и с и в корена (от мир).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мир
Произлиза от корена 'мир' с отрицателната префиксация 'раз-', индикираща нарушаване на състоянието на покой. Свързано със старобългарската лексика за обществен ред.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кървава размирица
  • улични размирици
  • потушавам размирица
размирица : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник