Енциклопения на българския език

разкритие

[rɐsˈkritiɛ]

разкритие значение:

1. (пряко) Действието по разкриване на нещо скрито, тайно или неизвестно; изваждане на яве.
2. (преносно) Съобщаване на поверителна информация или тайна; признание.
Ударение
разкрѝтие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-кри-ти-е
Род
среден
Мн. число
разкрития
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разкритие

(пряко)
  • Журналистическото разкритие предизвика скандал в правителството.
  • Разкритието на паметника събра стотици граждани.
(преносно)
  • Той направи шокиращо разкритие за миналото си.
  • Пълните разкрития по делото предстоят в съда.

Антоними на разкритие

Как се пише разкритие

Представката е раз-, тъй като коренът започва с беззвучната съгласна 'к'. Според правилата за звучни и беззвучни съгласни в българския език, 'з' пред беззвучна съгласна се обеззвучава при изговор, но се пише 'з'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кръıти
Произлиза от глагола 'разкрия', който е с префикс 'раз-' (обозначаващ разделяне или отваряне) и корен 'крия' (скривам). Думата е образувана по модела на отглаголните съществителни имена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сензационно разкритие
  • пълно разкритие
  • направя разкритие
разкритие : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник