изповед

[ˈispovɛt]

изповед значение:

1. (религия) Християнско тайнство, при което вярващият признава греховете си пред свещеник, за да получи опрощение.

2. (общо) Искрено и открито споделяне на лични мисли, чувства или тайни.

Ударение: ѝзповед
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: из-по-вед
Род: женски
Мн. число: изповеди

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изповед

(религия)

Всяка неделя той ходи на църква за изповед.

(общо)

Писмото ѝ беше трогателна изповед за самотата.

Синоними на изповед

покаяние, признание, откровение

Антоними на изповед

потайност, прикритие

Как се пише изповед

Грешни изписвания: изповет, исповед, йзповед, изпувед

Думата завършва на звучен съгласен д, който се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане (проверка: изповеди). Започва с представка из-, въпреки че пред беззвучното п се чува с.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:исповѣдь

Производна от глагола 'исповѣдати' (изказвам, признавам). Коренът е свързан с 'вядам' (знам) и 'повядам' (казвам).

Употреба

Чести словосъчетания:

тайната на изповедта
предсмъртна изповед