Енциклопения на българския език

изобличение

[izobliˈt͡ʃɛniɛ]

изобличение значение:

1. (пряко) Действието по разкриване на истината за нечии лоши постъпки, престъпления, лъжи или скрити намерения; показване на истинската същност.
2. (документално) Доказателство или факт, който уличава някого.
Ударение
изобличѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-об-ли-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
изобличения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изобличение

(пряко)
  • Статията съдържаше тежко изобличение на корупционните практики.
  • Думите му звучаха като страшно изобличение пред съда.
(документално)
  • Всички факти служеха за изобличение на престъпника.

Антоними на изобличение

Как се пише изобличение

Коренът е свързан с лик (лице), затова се пише с и (изобличение), а не с 'е' (като в облека/дреха).

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:облик
Свързано с глагола 'изобличавам'. Етимологично идва от корена 'лик' (лице) с представка 'об-' (като в 'облик') и 'из-'. Буквално: изваждане на истинския лик/образ наяве.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • публично изобличение
  • нравствено изобличение