Енциклопения на българския език

разколнически

[rɐsˈkɔlnit͡ʃɛski]

разколнически значение:

1. (религия/политика) Който се отнася до разколник или разкол (отцепване, разделение); сектантски, отцепнически.
Ударение
разко̀лнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
раз-кол-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
разколнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разколнически

(религия/политика)
  • Той беше обвинен в разколнически действия срещу Светия синод.
  • Групата имаше типично разколнически манталитет.

Синоними на разколнически

Антоними на разколнически

Как се пише разколнически

Пише се с з (представка раз-), въпреки обеззвучаването пред 'к'. Наставката е -ески след 'к' (чрез палатализация к->ч в 'разколник').

Етимология

Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:разкол
От 'разколник' (човек, извършващ разкол/разделение в църква или организация) + наставка -ески.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разколнически синод
  • разколническа дейност