Енциклопения на българския език

обединителен

[obɛdiˈnitɛlɛn]

обединителен значение:

1. (общо) Който служи за обединение, за създаване на единство или цялост.
Ударение
обединѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-бе-ди-ни-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
обединителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обединителен

(общо)
  • Той изигра ролята на обединителна фигура в партията.
  • Обединителният конгрес прие новия устав.

Синоними на обединителен

Антоними на обединителен

Как се пише обединителен

Основната гласна в корена е 'и' (от 'един'). Пише се с 'е' в наставката '-телен'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обединя
От глагола 'обединя', който идва от 'един' (об- + един).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обединително звено
  • обединителна кауза
  • обединителен процес