Енциклопения на българския език

отцепнически

[otˈt͡sɛpnit͡ʃɛski]

отцепнически значение:

1. (пряко) Който се отнася до отцепник или до отцепничество; свойствен за човек или група, напуснали организация или държава с цел обособяване.
Ударение
отцѐпнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
от-цеп-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
отцепнически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отцепнически

(пряко)
  • В района се забелязват засилени отцепнически настроения.
  • Партията осъди отцепническите действия на групата депутати.

Синоними на отцепнически

Антоними на отцепнически

Как се пише отцепнически

Представката е от-, която се пише с „т“ дори пред звучни съгласни (макар пред „ц“ да не настъпва звучна промяна, често се греши по аналогия с „од-“).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цепя
Произлиза от съществителното „отцепник“ (човек, който се отделя от организация, група или държава) + наставката за прилагателно „-ески“. Коренът е глаголът „цепя“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отцепнически настроения
  • отцепническа група
  • отцепнически действия