съборен
[sɐˈbɔrɛn]
съборен значение:
1. (църковен) Който се отнася до църковен събор или до главен храм (катедрала) в епархия.
2. (обществен) Който е свързан с провеждането на народен събор, панаир или голямо обществено събрание.
- Ударение
- събо́рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-бо-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съборни
Примери за използване на съборен
(църковен)
- Тържествената литургия бе отслужена в съборния храм 'Света Неделя'.
- Съборното послание бе прочетено пред всички миряни.
(обществен)
- На площада звучеше весела съборна музика.
Синоними на съборен
Как се пише съборен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съборъ
Произлиза от съществителното 'събор'. Коренът е свързан с глагола 'събирам'. В старобългарски 'съборъ' означава събиране, съвещание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съборен храм
- съборна черква
- съборен площад