Енциклопения на българския език

разгул

[rɐzˈɡuɫ]

разгул значение:

1. (пряко) Крайно невъздържано поведение, свързано с пиянство, разврат и оргии; буйство.
2. (преносно) Пълна свобода на действие на нещо отрицателно; развихряне.
Ударение
разгỳл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-гул
Род
мъжки
Мн. число
разгули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разгул

(пряко)
  • Градът тънеше в нощен разгул и безредици.
(преносно)
  • В страната цареше разгул на престъпността.

Как се пише разгул

Грешни изписвания: ръзгул, разгол
Представката е 'раз-', тъй като следва звучна съгласна 'г'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:разгул
Заемка от руски език. Свързана с глагола 'гулять' (разхождам се, пирувам), с представка 'раз-', означаваща висока степен на проявление или необузданост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен разгул
  • нравствен разгул

Популярни търсения и запитвания за разгул