аскетизъм

[askɛˈtizɐm]

аскетизъм значение:

1. (религия/философия) Начин на живот, характеризиращ се с крайно въздържание от земни удоволствия, лишения и строга самодисциплина с цел духовно усъвършенстване и постигане на нравствен идеал.

2. (преносно) Прекалена скромност и строгост в бита; отказ от житейски удобства и разкош.

Ударение: аскетѝзъм
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ас-ке-ти-зъм
Род: мъжки
Мн. число: аскетизми (рядко)
Преходност: непреходен

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на аскетизъм

(религия/философия)

Средновековните монаси са практикували суров аскетизъм в пустинните манастири.
Неговият аскетизъм не беше религиозен, а следствие от пълната му отдаденост на науката.

(преносно)

Жилището му беше обзаведено с подчертан аскетизъм – само легло, маса и стотици книги.

Синоними на аскетизъм

въздържание, отшелничество, подвижничество, самолишение, спартанство, оскъдност

Антоними на аскетизъм

хедонизъм, сибаритство, разгул, луксозност, разточителство

Как се пише аскетизъм

Грешни изписвания: аскетизам, аскетезъм, аскетйзъм

Думата завършва на -изъм, което е характерна наставка за абстрактни съществителни имена от чужд произход в българския език. Проверка: членуваната форма е аскетизмът, където гласната 'ъ' изпада (аскетизма), но в основната форма се пише с 'ъ'.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:ἄσκησις (askēsis)

От старогръцката дума за 'упражнение', 'тренировка'. Първоначално терминът се е използвал за физическата подготовка на атлетите, а по-късно в християнската философия придобива значение на духовно упражнение и отказ от земни удоволствия.

Употреба

Чести словосъчетания:

религиозен аскетизъм
нравствен аскетизъм
строг аскетизъм

аскетизъм