безпътство

[bɛsˈpɤtstvo]

безпътство значение:

1. (пряко) Липса на изградени пътища; непроходим терен, където няма пътеки или шосета.

2. (преносно) Липса на ясна житейска цел, посока или морални устои; лутане, разпътство.

Ударение: безпъ̀тство
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: без-път-ство
Род: среден
Мн. число: безпътства

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпътство

(пряко)

Колата заседна в калното безпътство след селото.
Трудно е да се ориентираш в това планинско безпътство.

(преносно)

След войната младото поколение изпадна в духовно безпътство.
Той се отдаде на безпътство и пропиля наследството си.

Синоними на безпътство

непроходимост, бездорожие, разпътство, блуждаене, дезориентация, порочност

Антоними на безпътство

целеустременост, нравственост

Как се пише безпътство

Грешни изписвания: беспътство, безпътсво, беспътсво, безпатство, безпътству

Представката е без- (не се променя пред беззвучни съгласни при писане, макар да се обеззвучава при изговор). Групата съгласни се пише -тств- (от корена път и наставката -ство).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:път

Образувано от предлога (префикс) 'без-', корена 'път' и наставката за абстрактни съществителни имена '-ство'. Калкира или следва модела на сродни славянски образувания, означаващи липса на път или посока.

Употреба

Чести словосъчетания:

духовно безпътство
пълно безпътство
тъна в безпътство

безпътство