Енциклопения на българския език

разбушувам

[razbuˈʃuvɐm]

разбушувам значение:

1. (пряко) (Обикновено с възвратно местоимение 'се') Започвам да бушувам силно; стихията (вятър, море, огън) става бурна и неукротима.
2. (преносно) За емоции или страсти – проявявам се с голяма, неконтролируема сила.
Ударение
разбушу̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-бу-шу-вам
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
разбушувам се
Видова двойка
разбушувам се (само възвратен в масова употреба)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разбушувам

(пряко)
  • Към полунощ морето се разбушува и вълните заляха кея.
  • Вятърът се разбушува и изпочупи клоните на дърветата.
(преносно)
  • В душата му се разбушуваха противоречиви чувства.

Антоними на разбушувам

Как се пише разбушувам

Представката е раз-, защото следващата съгласна 'б' е звучна. Коренът се пише с у (бушувам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:раз- + бушувам
Образуван чрез префикса 'раз-' (указващ начало на действие с голяма интензивност) и глагола 'бушувам' (от немски 'buschen' или звукоподражателен произход).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разбушува се буря
  • разбушува се пожар