Енциклопения на българския език

взривя

[vzriˈvʲa]

взривя значение:

1. (пряко) Разрушавам нещо (сграда, скала, обект) посредством взривно вещество; предизвиквам експлозия.
2. (преносно) Предизвиквам силна, бурна и внезапна реакция (емоции, аплодисменти, недоволство) сред група хора.
3. (преносно) Провалям напълно, унищожавам (планове, спокойствие, отношения).
Ударение
взривя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
взри-вя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
взривя се
Видова двойка
взривявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на взривя

(пряко)
  • Сапьорите решиха да взривят старата фабрика контролирано.
  • Мината може да взриви целия конвой.
(преносно)
  • Изпълнението му взриви публиката в залата.
  • Новината за данъците взриви социалните мрежи.
(преносно)
  • Една грешна дума може да взриви преговорите.

Антоними на взривя

Как се пише взривя

Грешни изписвания: зривя, взъривя, взрйвя
Думата се пише с начална група съгласни вз-. При спрежение в 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е (взривя, взривят).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:взрывать
Думата навлиза в българския език под влияние на руското 'взрыв', което е с корени в праславянското *vъz-ryti (разравям, изравям). Коренът се свързва с глагола 'рия'. Първоначалното значение е свързано с разкъсване на земята или материята чрез сила.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взривя мост
  • взривя бомба
  • взривя обстановката
  • взривя тишината