разяря
[rɐzʲɐˈrʲa]
разяря значение:
1. (пряко) Докарвам някого до силен гняв, карам го да изпадне в ярост.
- Ударение
- разяря̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ра-зя-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- разяря се
- Видова двойка
- разярявам
Примери за използване на разяря
(пряко)
- Несправедливото обвинение успя да го разяри истински.
- Червеният плащ не е това, което разяря бика, а движението.
Как се пише разяря
При този глагол действа правилото за променливото Я. Когато ударението пада върху гласната (разяря̀, разяря̀вам) или сричката след нея е твърда (разяряха), се пише и изговаря я. Когато следващата сричка съдържа е или и, се превръща в е (разерен, разериш - макар и по-рядко срещани форми, книжовната норма изисква промяна при определени условия, но често в съвременния език се запазва 'я' по аналогия).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ꙗръ (jarŭ)
От корена за 'ярост' (буен, жесток) с представка 'раз-', индикираща привеждане в състояние. Сродна с думи в други славянски езици, означаващи буйност, сила.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разяря тълпата
- разяря до краен предел